Университета на Маями има факултет по атеизъм

Считано от 2016 г. Университета на Маями, щат Флорида, си има факултет по атеизъм. Спонсориран е от 83-годишния милионер Луи Апиджиани. Дарението, което милионерът-атеист е направил на университета в името на атеизма, се равнява на огромната сума от 2 милиона щатски долара. Парите са предоставени с изричната цел атеистите да спрат да бъдат дискриминирани.

Апиджиани споделя: „Атеизмът има право на съществуване – така както и всяко друго учение. За мен е важно атеизмът да бъде признат на законодателно ниво“ . И е прав. Наистина е дискриминация от страна не само на САЩ, но и на редица други държави, сред които за съжаление и България, в които се преподава религия в университетите, но не се преподава атеизъм. Това поставя атеистите в неравностойно положение.

Християнският мисионер Джон Алън Чау

Четох скоро за християнския мисионер Джон Алън Чау. Той е американец, който изглежда е бил доста скаран с науката. Предполагам, че е бил фанатик, защото имал някакви мераци да се изживее като покръстител на едно племе. То било запазило в 21 век първобитния си начин на живот, като живее изолирано и не желае контакт с останалата част от света. Съответно не притежава нищо от характеристиките на съвременната цивилизация. Племето се намирало в остров Северен Сентинел (Индия).

Учените по света настоявали племето да си остане изолирано, тъй като диваците нямат нашия имунитет. Следователно дори най-обикновен грип ще ги убие всичките, без да можем да ги спасим. Отделно и хората от това племе били патили в миналото от войнствено настроени англичани, които искали да ги поробят и сега са агресивни. Първо стрелят предупредително със стрели, а ако не помогне, директно убиват нашественика.

Какво е това атеист и какъв е той?

Предлагам на вниманието на читателите този мой превод с уточнението, че не с всичко, написано вътре в материала „Какво е това атеист и какъв е той“, изразявам съгласие, но някои неща са добре аргументирани и са повод за размисъл. Ето го:

Все по-често се сблъскаме с това, че думата „атеизъм“ не изразява цялата дълбочина на светогледа на нормалния порядъчен атеист. Има твърде много хора, за които „атеизмът  е просто нежелание да се признае същността на бога и всички последствия от тази същност“. Това на свой ред кара самите атеисти да застъпват мнението, че е в реда на нещата да не се признае не само измисленият бог, но и всички правила и норми, измислени от него. Така самите атеисти свеждат приети от обществото правила и закони (дори светските!)  към нормите, произтичащи от религиозното обществено съзнание. И оттук възникват такива безумни мисли, като „атеистът не трябва да бъде хуманист и ако иска – може да обича всички, а ако не иска – може да стреля по вярващи от балкона“… Разбира се, не е длъжен да обича всички, но да си позволи крайности – това не е нормално за атеиста, а за психопата.

Астрофизика за заети хора – Нийл Деграс Тайсън

Препоръчвам на вниманието Ви книгата „Астрофизика за заети хора“ на световно известния Нийл Деграс Тайсън. Това е едно наистина добре написано четиво, което дава отговори на въпроси като каква е природата на пространството и времето и до къде е стигнала науката ни в изучаването на Вселена. Книгата е от 179 страници и е предоставяща сбити и ясни обяснения на неща, които според мен всеки трябва да знае поне от обща култура – за Големия Взрив и нататък.

Вяра и религия ли е атеизмът?

„Опитът да се образова фанатик

е същото като да се насочи лъч светлина в очите –

зениците инстинктивно се стесняват. „

Оливър Уендъл Холмс

Често се срещат религиозни хора, които са дълбоко и непоклатимо убедени в своята вяра, че атеизмът е религия. От тяхна гледна точка атеистът вярва, че бог не съществува.  Ключовата дума в цялата работа за тези вярващи, е ВЯРА, а не нещо друго.

Света троица – три личности в един бог

Света троица – бог, който е едновременно баща и син на себе си и гълъб. Това е нещото, което обърква много християни да си мислят, че се кланят на разни отделни божества. Те казват примерно така: „Виж сега, той Йехова е лош, но той е от стария завет, а старият завет е на евреите и няма нищо общо с нашия пич Исус от новия завет, който е добричък.“ Или пък казват така: „Исус е едно, баща му на Исус е друго. Гълъб ли споменаваш? Какъв гълъб бе?!? Няма гълъб и аз на такова нещо гълъб не се кланям.“ И така нататък според това какво даденият християнин не е разбрал от факта, че християнството е монотеистична религия.

Когато неморалните ни учат на морал !?

Преди време се сблъсках с една зловеща религиозна идея, лишена от морал. Според нея всеки, който е болен, задължително е такъв, защото е наказан от бог заради някакъв грях. Значи и няма проблем, ако болестта дори го убие, понеже „си го е заслужил и бог го наказва“. Първият път не обърнах внимание. Казах си – личен възглед на някой, който няма морал и дори на елементарно ниво не разбира от биология. Скоро обаче се повтори.

Така, като се замислих, стигнах до извода,че това е поредното религиозно безумие, което е обхванало мнозина. Казано накратко, според вярванията на тези хора, Бог има следния малоумен план:

Иво и Петьо- как изживяха живота си

Намерих следната мини-история в картинки за двете момчета Иво и Петьо в един руски сайт за атеизъм, който е посочен по-долу, но който сайт вече не съществува. И реших да я адаптирам за българската аудитория, тъй като считам, че има верни неща в нарисуваното.

Наистина е напълно възможно два живота да протекат по именно представения по-долу начин. Правилно е да се помисли как точно искаме да изживеят живота си нашите деца. Като кой искаме да бъдат- като Иво, който е възпитаван като атеист или като Петьо, който е възпитаван като православен християнин? И кое би ги направило щастливи и пълноценни хора…

Атеизмът като травма – всъщност не

В момента съм във ведро настроение заради материалът: „Атеизмът като травма“, писан изцяло в стила на добрите християнски добродетели по адрес на атеизма. С автор – доцент, не по какво да е, а по философия. Казва се Бойчо Бойчев. Позволявам си един публичен отговор, тип „отворено четиво“. 

Е, аз не съм доцент по философия, но в случая моето титулуване – психолог – си има достатъчна тежест, понеже по въпросите на психологията и на психиатрията, имам какво да споделя. Компендиумът по психопатология още го помня. Както и други работи. 🙂

Но да се върна на темата. Ето един конкретен цитат от материала „Атеизмът като травма“, с който да започна своя публичен отговор:

„Тази типология, както изтъква Пол Витц, не е произволна – тя се основава на клинични свидетелства. Заедно с това Пол Витц я потвърждава и с преглед на житейската съдба на видни атеисти – Зигмунд Фройд, Карл Маркс, Лудвиг Фойербах, Пол Холбах, Бертранд Ръсел, Фр. Нитцше, Жан-Пол Сартр и Албер Камю. Всички те са преживели травмата на дефективния баща в детството си, а впоследствие са се превърнали в непримирими атеисти.“

Дискордианство – какво е това

Дискордианство – още една от пародийните религии, характерни за атеизма. Главното нейно божество Ерида, се нарежда с гордост до Летящото Спагетено Чудовище, Чайника на Ръсел, Летящият Розов Еднорог и прочее атеистични твари. Особеност е, че дискордианството се обединява около идеята за хаоса.

История

Пародийната религия Дискордианство е създадена през 1963 година. Тогава е издадена нейната свещена книга „Принципия Дискордия“ (Principia Discordia). Нейните автори се представят с псевдоними – Малаклипс Младши (Грегъри Хил) и Омар Хаям Рейвънхърст (Кери Торнли). Тиражът е ограничен от само 5 екземпляра. А популярността на дискордианството настъпва с Роберт Антон Уилсън (американски романист, философ, футуролог, анархист) и неговата „The Illuminatus! Trilogy“ от 1975 г.