Translate

понеделник, 17 юни 2019 г.

Атеизмът като травма – всъщност не

В момента съм във ведро настроение заради материалът: „Атеизмът като травма“, писан изцяло в стила на добрите християнски добродетели по адрес на атеизма. С автор – доцент, не по какво да е, а по философия. Казва се Бойчо Бойчев. Позволявам си един публичен отговор, тип „отворено четиво“. 

Е, аз не съм доцент по философия, но в случая моето титулуване – психолог – си има достатъчна тежест, понеже по въпросите на психологията и на психиатрията, имам какво да споделя. Компендиумът по психопатология още го помня. Както и други работи. 🙂

Но да се върна на темата. Ето един конкретен цитат от материала „Атеизмът като травма“, с който да започна своя публичен отговор:

„Тази типология, както изтъква Пол Витц, не е произволна – тя се основава на клинични свидетелства. Заедно с това Пол Витц я потвърждава и с преглед на житейската съдба на видни атеисти – Зигмунд Фройд, Карл Маркс, Лудвиг Фойербах, Пол Холбах, Бертранд Ръсел, Фр. Нитцше, Жан-Пол Сартр и Албер Камю. Всички те са преживели травмата на дефективния баща в детството си, а впоследствие са се превърнали в непримирими атеисти.“