Все по-често се сблъскаме с това, че думата „атеизъм“ не изразява цялата дълбочина на светогледа на нормалния порядъчен атеист. Има твърде много хора, за които „атеизмът е просто нежелание да се признае същността на бога и всички последствия от тази същност“. Това на свой ред кара самите атеисти да застъпват мнението, че е в реда на нещата да не се признае не само измисленият бог, но и всички правила и норми, измислени от него. Така самите атеисти свеждат приети от обществото правила и закони (дори светските!) към нормите, произтичащи от религиозното обществено съзнание. И оттук възникват такива безумни мисли, като „атеистът не трябва да бъде хуманист и ако иска – може да обича всички, а ако не иска – може да стреля по вярващи от балкона“… Разбира се, не е длъжен да обича всички, но да си позволи крайности – това не е нормално за атеиста, а за психопата.