Много религиозни хора като че ли се плашат, че ако "го няма бог, то кой се грижи за мен?". Очакването е някой "висш" да заеме тази длъжност по наглеждането. Тъжно е като констатация. Не може и не е редно възрастни хора с религиозни убеждения да се оставяте на случайни събития да ви диктуват как да живеете, залъгвайки се, че "бог ви пази".
А ако божето си вземе отпуска от охранително-бащинските си задължения, се сещам веднага какво следва като утешителна мисъл: "така било писано". Като някакво неминуемо оправдание защо липсващият бог всъщност липсва. Това оправдание на липсата е толкова не на място, че веднага определям като един от многото плюсове на атеизма развиването на самостоятелност. Също и притежаването на умението да се живее осъзнато и не се разчита на случайности, до колкото е възможно. Много по-ползотворно е, когато химикалката е в собствената ръка, а не в "ръката на случайността".
И все пак, от къде аз, като атеист човек, знам с такава дълбока убеденост, че бог липсва. Защото липсва. Въпрос на обща култура. Но понеже ми е убедено, че някои религиозни хора сега ще кажат, че няма начин точно аз (или кой да е човек на тази планета) да знам такива неща, то ето отговора в съкратен вид. Като се обадя по gsm на бог и не вдига. Не идва на уговорени срещи. Особено ако срещите са с голямо количество народ. Думата му все хора я говорят. На всичкото отгоре не иска да се покаже в облаците на небето, където сам се е записал по адресна регистрация, въпреки усърдното прелитане на всякакви самолети и прочие там. Извод: бог не съществува. Категорично.
Автор: atheism

Няма коментари:
Публикуване на коментар