Още от както човек се е осъзнал като мислещо същество, той е започнал да се опитва да си обясни света. Заедно с това започнал и да се плаши от всичко, което не може да разбере.
В началото представите относно света идвали от фантазията, а тя създавала религии. Хората си измислили една плоска земя, държана на стълбове. Звездите били просто едни огънчета в небето. Гръмотевиците ги пускали от горе при лошо време разгневените богове. А в самоделна лодка един път дори били натъпкани всички видове животни. Така те успели да се спасят от невъзможен всемирен дъжд, предизвикал още по-невъзможен да съществува всемирен потоп. Боговете живеели там, където хората не можели да отидат. Например, на небето в облаците или пък по върховете на недостъпните планини.
Опит за пренагаждане на религиите към реалността
После внезапно светът се оказа доста по-сложен. Земята стана кръгла и съвсем по без стълбове. Звездите се превърнаха от незначителни малки огънчета в огромни слънца. Появили се и планети към тях, някои от които същите като нашата Земя. Гръмотевиците съвсем не идваха от някакви разбеснели се сърдити на хората богове. Видовете животни се оказаха колосална бройка, която не се побира в нито един строен от човека кораб. В небето отдавна летят самолети. Затова бог, който е на небесата, се наложи да се изнесе по спешност на някое по-недостъпно място. Само дето не са му редактирали свещеното писание, в което все още земята е на стълбове и е плоска. Повечето религии направили опит да се нагодят към реалността, до колкото догмата позволявала.
И тук се появява проблемът с възможността за възползване от достиженията на науката за обяснението на света. Човек се оказва затрупан с информация за вселената, която не му е поднесена разбираемо. Той е неспособен да я разбере. По-лесно е да се възприеме фантазията, че настоящите хора сме деца на някой си Адам, направен от кал. А бог му духнал в носа, за да го съживи (така е описано в библията). Сложно е да трябва да се осмисли как са се появили първите едноклетъчни и как и са еволюирали до това, което са хората днес. И особено, ако трябва да се справи с учебниците си по биология от училище, където този процес е подробно описан.
Проблемите в образователната система като предпоставка за суеверие
Образователната система проявява сериозния недостатък, че след завършването, в живота навлизат хора, които не знаят нищо за света, в който живеят. Но не защото такъв материал не е преподаван по астрономия, физика, химия и биология. Те не са го усвоили и съответно не са го осмислили логически. Причините за това могат да бъдат най-различни. Например несъобразена възраст за уроците, висока сложност на уроците, неправилни начини на учене и други. А най-естествената реакция на психиката спрямо неща от света, които не разбира, това е страхът.
Страхът от непознатото
Този страх идва от далечното минало, в което за първобитния човек не е било много здравословно да влиза в непознати пространства. Те са обитавани от хищници. Обаче е абсолютно вреден за 21 век. Страх, че ако човекът не угажда в мислите и делата си на някакъв фантазиран бог и ще получи проблеми, наказания, ще иде в ада и т.н. Това върви с всички съпътстващи оправдания защо да имало някъде там такъв фантазиран бог.
Често пъти богът е поставян на адресна регистрация на мястото, където е угодно на фантазията, а не там, където уж сам си е написал в свещената си книга, че живее. Задавани са му характеристики, не каквито уж сам си е задал, че притежава в свещената си книга, а такива, които да отговарят на нуждите от обяснение на света, за да запълнят празнината от познания, оставена от ненаученото в училище. В днешно време такъв човек лесно може да намери подкрепа на страха си от бога (осъзнат или неосъзнат такъв) сред други хора в същото положение. След това да продължи да си набавя нови и нови фантазии за същността на света, вместо реални обяснения.
Теофобия
А страхът от бога си има име в света на психологията- теофобия. Той разяжда психиката. Често е съпроводен с латентна или явна враждебност, с желание да бъдат уязвени всички, които отказват да се присъединят към фантазията или поне да бъдат подложени на осмиване. Ако можеха, биха горили и на клада и не го правят само защото законът го забранява. Животът в страх в крайна сметка се превръща в неправилно живян живот, често съпроводен с дисхармония.
Съпътстващо теофобията може да бъде и обсесивно – компулсивното разстройство. То се характеризира с натрапчиви мисли, ирационални действия в името на бога и с цел да намалят тревожността, че живее не според исканията на фантазирания бог. Може да прерасне и до това да се мисли как някой дявол или самия бог, ще навреди на някой близък човек, защото не се живее правилно или пък богът е от нещо недоволен. При обсесивно-компулсивното разстройство хората погрешно вярват, че само направата на ирационалното действие ги пази от навредата и предотвратява лошите случки.
В заключение, препоръката ми е да се търсят и четат книги на научна тематика, за да се задоволят нуждите от познания за света, а не да се гласува прекомерно доверие на фантазни персонажи от литературно естество. Това е полезен начин човек не само да се погрижи за своето самоусъвършенстване, но и да се погрижи за психичното си здраве.
Автор: психолог Боянова, https://atheism-bg.blogspot.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар